Виновни ли сме двама,

че обичта ни веч я няма?

Аз съм влюбена във свободата,

а пък ти във рутината.

За тебе времето сега е спряло 

и да живееш в миналото искаш.

Аз раста, не ме вини за настроението вяло,

със нещастието си нима ще ме притискаш.

Ти търсиш море в бутилката събрано,

небето да напъхаш във кибритена кутия,

сърцето ми да бие не е спряло,

то просто няма нужда от килия.

Виновна ли съм, че не мога

да продължавам със лъжата,

че чувствата живеят във бърлога,

где от съюза ни и помен няма.

Обичах те, тогава и сега дори,

но моята любов не бъркай с навика, нали?!

Ти си част от мен, но и да боли,

ще тръгвам,

мойто щастие, мечти - вече не си ти.