Навън денят преваля. Слънцето лека-полека гасне, още миг и хоп, готово, напълно се скри. И сега е тъмно. Често се чудя колко е тъмно понякога. Напълно тъмно. Гротескно тъмно. И също се чудя как цялата тази прах наоколо не полепва по крилата ми. И те си остават черни. Напълно черни. Гротескно черни…
В тънкото перде съм сплел
малките крачка.
Връз конец излинен, плах,
слушам и не спя…
***
Пръстите на пианиста,
насъбрал тъга в очи,
пърхат с надежда чиста
по гранитните клавиши.
Твърд бе допирът до тях,
тежко бе да ги натиска, ...