13 dic 2010, 18:39

Виолетово 

  Poesía
709 0 0
Навън денят преваля. Слънцето лека-полека гасне, още миг и хоп, готово, напълно се скри. И сега е тъмно. Често се чудя колко е тъмно понякога. Напълно тъмно. Гротескно тъмно. И също се чудя как цялата тази прах наоколо не полепва по крилата ми. И те си остават черни. Напълно черни. Гротескно черни…
В тънкото перде съм сплел
малките крачка.
Връз конец излинен, плах,
слушам и не спя…
***
Пръстите на пианиста,
насъбрал тъга в очи,
пърхат с надежда чиста
по гранитните клавиши.
Твърд бе допирът до тях,
тежко бе да ги натиска, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Младенов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??