Apr 20, 2010, 9:31 PM

Вишнево 

  Poetry
1589 0 4
Белите цветчета цъфват леко
от милувката на пролетен ветрец.
В пръстите му има мирис
с привкуса на нов прашец.
В думите му се разплита нещо,
древно като самодивски огън,
но се ражда днеска като феникс,
за да бъде пролетен потомък.
Силите му свежи си играят
с плитките на мъничко дете,
червеникави под белите цветчета
и алени до бялото лице. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??