20.04.2010 г., 21:31 ч.

Вишнево 

  Поезия
1588 0 4
Белите цветчета цъфват леко
от милувката на пролетен ветрец.
В пръстите му има мирис
с привкуса на нов прашец.
В думите му се разплита нещо,
древно като самодивски огън,
но се ражда днеска като феникс,
за да бъде пролетен потомък.
Силите му свежи си играят
с плитките на мъничко дете,
червеникави под белите цветчета
и алени до бялото лице. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??