Ще си тръгна, догори ли огънят,
за да погаля кожата премръзнала на утрото
със пръстите, изтръпнали
от голотата на гърдите ти…
По стъклото на твоята душа
твърде дълго бях драскал с думи и чувства,
а всъщност - рисувал съм икони
с лица на отминали жени.
Понесъл наивността и добротата си -
лесно ще намеря изхода за непризнатите мъже…
И може би отново ще ме заболи?...
Едва ли някога ще ме потърсиш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up