Ще си тръгна, догори ли огънят,
за да погаля кожата премръзнала на утрото
със пръстите, изтръпнали
от голотата на гърдите ти…
По стъклото на твоята душа
твърде дълго бях драскал с думи и чувства,
а всъщност - рисувал съм икони
с лица на отминали жени.
Понесъл наивността и добротата си -
лесно ще намеря изхода за непризнатите мъже…
И може би отново ще ме заболи?...
Едва ли някога ще ме потърсиш ...