Седя и ридая,
къде ли е края,
какво да направя,
кога да спра, не зная...
Сърцето ми пак тупти с бързина,
сякаш е влак, мачкащ сетива,
минава през мен и всичко помита,
като чудовище, със злоба връхлита
и удря ме право в земята,
не усещам къде ми е главата,
тъпче ме здраво и образува ми рани,
а после в тях рови с длани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up