16.01.2013 г., 9:18 ч.  

Влак 

  Поезия
695 0 1

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Седя и ридая,
къде ли е края,
какво да направя,
кога да спра, не зная...
Сърцето ми пак тупти с бързина,
сякаш е влак, мачкащ сетива,
минава през мен и всичко помита,
като чудовище, със злоба връхлита
и удря ме право в земята,
не усещам къде ми е главата,
тъпче ме здраво и образува ми рани,
а после в тях рови с длани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тангра Перник Всички права запазени

Предложения
: ??:??