Влакът

Mar 29, 2016, 8:27 PM

Poetry

316 0 5

Влакът

С всяка секунда, като часовник,

чувам как релсите тракат

и от изпуснати думи виновни,

отдалечава ме влакът.

И се редуват строго ритмично

звуците "трака, трака",

с мисъл, повтаряща се, методично

"чака те, чака, чака".

Бях закъсняла. В последния миг

пристигнах на перона.

Този потегляше. С отчаян вик

се метнах на вагона.

"Къде отивам? Дали ме чака"?,

гложди ме мисъл дълбока.

И дали всъщност, не хванах влака

в обратната посока?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-03-31T01:02:24+03:00

Стилно, кратко, избистрено - и мнооого, настръхващо чувствено!
Веси_Еси (Еси)

2016-03-30T07:28:36+03:00

Сладко! Поздрави!
marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)

2016-03-29T23:29:19+03:00

Тъй де, ще чака! Няма как-
не трябва да губя вяра-
щом съм хванала последния влак
и то, за крайната гара!
Благодаря Ви, приятели!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2016-03-29T21:15:45+03:00

Дори и да си хванала този в обратна посока, вече "си се качила на влака". А какво по-важно от посоката на сърцето, Мари?! Страхотна си - много чиста и стройна поезия, без увъртания!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-03-29T20:38:28+03:00

Чака те, Мари! Къде ще ходи ! Хубаво стихо!