29 мар. 2016 г., 20:27

Влакът 

  Поэзия
317 0 5

Влакът

 

С всяка секунда, като часовник,

чувам как релсите тракат

и от изпуснати думи виновни,

отдалечава ме влакът.

 

И се редуват строго ритмично

звуците "трака, трака",

с мисъл, повтаряща се, методично

"чака те, чака, чака".

 

Бях закъсняла. В последния миг

пристигнах на перона.

Този потегляше. С отчаян вик

се метнах на вагона.

 

"Къде отивам? Дали ме чака"?,

гложди ме мисъл дълбока.

И дали всъщност, не хванах влака

в обратната посока?

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??