Jul 24, 2017, 1:04 PM  

Влакът беглец 

  Poetry
471 1 1

Не бих посмяла

твоя дух да отвлека

накрая на земята.

Не бих ти обещала любовта

да се изсипе

като плодороден дъжд

от небесата.

И как ли бих могла,

когато здраво

са вкопани във земята

нозете ми,

от дълъг път с мазоли,

а мислите ми –
уморени влакове,

пъхтят задавено

по пътя за нагоре.

С благоговение

разгръщам настоящото

и нищо не очаквам.

От хълма

ще политне в нанадолнището

влакът ми.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Публикувано във:

 

в-к "Уикенд" 29 септ - 5 окт 2018

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??