Влакът беглец

24 jul 2017, 13:04 2018-10-15T07:46:15+03:00

Poesía

493 1 1

Не бих посмяла

твоя дух да отвлека

накрая на земята.

Не бих ти обещала любовта

да се изсипе

като плодороден дъжд

от небесата.

И как ли бих могла,

когато здраво

са вкопани във земята

нозете ми,

от дълъг път с мазоли,

а мислите ми –
уморени влакове,

пъхтят задавено

по пътя за нагоре.

С благоговение

разгръщам настоящото

и нищо не очаквам.

От хълма

ще политне в нанадолнището

влакът ми.

Публикувано във:

в-к "Уикенд" 29 септ - 5 окт 2018

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.