Влакът на безкрайната нереалност

Dec 18, 2007, 11:50 PM

Poetry

818 0 3

Седиш срещу мен, аз срещу теб,
навън е студено, а целта е далеч.
Целувам те в своите мечти,
но без реалност са. Снегът вали,
покосява мислите ми до една,
като студът му докосва устните ти едва.
Покой... Влакът върви, разделяйки нашите пътища и съдби
и пак безмълвни остават всъщност влюбените очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Влакът на безкрайната нереалност

Want to read more?

Random works