Fgttn (Няма значение)
116 122
18 dic 2007, 23:50

Влакът на безкрайната нереалност 

  Poesía
728 0 3

Седиш срещу мен, аз срещу теб,
навън е студено, а целта е далеч.

Целувам те в своите мечти,
но без реалност са. Снегът вали,
покосява мислите ми до една,
като студът му докосва устните ти едва.

Покой... Влакът върви, разделяйки нашите пътища и съдби
и пак безмълвни остават всъщност влюбените очи...

© Няма значение Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Скачай му/и отгоре, кво го/я чкаш?
  • Прекрасен стих!!!
    Поздрав!
  • все някои трябва да направи първата крачка!!гадно сете се разминали!!
    страхотен стих бравО!!
    прегръдки от мен
Propuestas
: ??:??