koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jul 20, 2013, 8:27 PM

Влакът на живота 

  Poetry » Phylosophy
357 1 5

Разкъсван от нестигнати мечти,

разбит от непосилните товари

и днес във мен надеждата трепти,

че имам аз пред мене още гари.

 

И движа се с години в този влак

през спирки, малки и големи гари.

Посрещам и изпращам всеки мрак

и сутрин слънцето в очите пари.

 

Посрещам и изпращам всеки път

любими мои хора по трасето.

В душата ми остава тъжен кът

и скрита болка в гънка на сърцето.

 

И слизат, и се качват в моя влак

познати пък и нови-непознати.

И всеки носи своя явен знак

от болките и грижи непризнати.

 

Забързан, този влак във ден, във мрак

ме вози към последната ми спирка,

където - слязал - ще опъна крак

до ненаписаната стихосбирка...

 

 

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??