koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
20 jul 2013, 20:27

Влакът на живота 

  Poesía » Filosófica
356 1 5

Разкъсван от нестигнати мечти,

разбит от непосилните товари

и днес във мен надеждата трепти,

че имам аз пред мене още гари.

 

И движа се с години в този влак

през спирки, малки и големи гари.

Посрещам и изпращам всеки мрак

и сутрин слънцето в очите пари.

 

Посрещам и изпращам всеки път

любими мои хора по трасето.

В душата ми остава тъжен кът

и скрита болка в гънка на сърцето.

 

И слизат, и се качват в моя влак

познати пък и нови-непознати.

И всеки носи своя явен знак

от болките и грижи непризнати.

 

Забързан, този влак във ден, във мрак

ме вози към последната ми спирка,

където - слязал - ще опъна крак

до ненаписаната стихосбирка...

 

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??