Завиваш ме с ритъм от неясно ежедневие
Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.
Тръпки ме побиват и спирам да дишам,
като фатално обречен за да не ми личи.
Не от днес навярно така съм създаден
Мраз ме залива в объркан кръстопът.
В толкова посоки надежди се пресичат,
че и блудният вятър вилнее над мен.
От думи сразяващи духът не оцелява.
А и театралните обноски не са за мен!
В тайните на покоя не успях да вникна,
за кой ли път вече съм отново победен. ...