23 окт. 2019 г., 18:56
Завиваш ме с ритъм от неясно ежедневие
Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.
Тръпки ме побиват и спирам да дишам,
като фатално обречен за да не ми личи.
Не от днес навярно така съм създаден
Мраз ме залива в объркан кръстопът.
В толкова посоки надежди се пресичат,
че и блудният вятър вилнее над мен.
От думи сразяващи духът не оцелява.
А и театралните обноски не са за мен!
В тайните на покоя не успях да вникна,
за кой ли път вече съм отново победен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация