В тази мека кадифена нощ,
поканих вятъра да ни гостува,
пирува той ревниво с нас,
ала безсилен се оказа да изтрие
тъй сладкия ти аромат,
попил по кожата ми!
На сутринта очите ти блестяха
подобно на слънца лъчисти,
а в моите очи душата ти
откри мелодията на сърцето ми!
И утринният дъжд май завидя ни,
и, сякаш да ни вразуми, се плисна, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up