В тази мека кадифена нощ,
поканих вятъра да ни гостува,
пирува той ревниво с нас,
ала безсилен се оказа да изтрие
тъй сладкия ти аромат,
попил по кожата ми!
На сутринта очите ти блестяха
подобно на слънца лъчисти,
а в моите очи душата ти
откри мелодията на сърцето ми!
И утринният дъжд май завидя ни,
и, сякаш да ни вразуми, се плисна, ...