Feb 23, 2011, 7:49 PM

Влюбена степен 

  Poetry » Love
556 0 0

Влюбена степен

 

 

Последният път, когато каза

"Ще си помисля."

и се врътна да работиш

и с колеги да говориш,

когато покрай мене мина

все едно ме няма

и пак напред захвана -

ах, как ми се прииска

през кръстчето аз да те хвана

и да те стисна силно,

мале...

 

Мъничката сладурана

поглежда странния дългокос,

когато смята,

че не към нея гледа.

Какво ли тя си мисли?

Харесва ли го

(мъничко поне)

или се дразни?

(интересен ù е)

 

А може просто

за пътници да проверява?

(едва ли -

на спирките това се прави)

 

А дали пък тъй не бяга

от късмета си единствен?

Тоз, който я привлича,

най-усилено да киква.

(или само си играе)

 

Може никой и да не узнае...

© Тони Бортолаци All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??