Влюбена степен
Последният път, когато каза
"Ще си помисля."
и се врътна да работиш
и с колеги да говориш,
когато покрай мене мина
все едно ме няма
и пак напред захвана -
ах, как ми се прииска
през кръстчето аз да те хвана
и да те стисна силно,
мале...
Мъничката сладурана
поглежда странния дългокос,
когато смята,
че не към нея гледа.
Какво ли тя си мисли?
Харесва ли го
(мъничко поне)
или се дразни?
(интересен ù е)
А може просто
за пътници да проверява?
(едва ли -
на спирките това се прави)
А дали пък тъй не бяга
от късмета си единствен?
Тоз, който я привлича,
най-усилено да киква.
(или само си играе)
Може никой и да не узнае...
© Тони Бортолаци Все права защищены