Целунах устните ти и разбрах,
че няма вече смисъл да те моля.
Изкуствен вятър все едно от тях
нашепна ми: "Върви си, мила моя!"
И никак лесно не обърнах поглед
към хоризонта нов, така незнаен.
Обичах те и влюбена в тревогата
какво да правя без тъга не знаех.
Затворената птичка във душата ми
размаха боязливо пак криле.
Днес влюбена е силно в свободата си
и спи спокойно... Обич не краде!