Вместо коментар
в контрастите на жизнения път
в идеите които ни привличат
в копнежите на живата ни плът
историите ни съдбата си обичат
извън пределите на вечността
загрижени за чезнещото време
засяваме с дела и думички деня
(от тях) поука които иска да си вземе
***
грешила съм- от обич и от глупост
затъвала съм в своите и в нечиите обещания
изчезвала съм твърде неразумно
от общото и частното изпитвайки страдание
че не по волята на моите капризи
харизват ближните ми своите си ризи
и тъй като препълнен ми е с чужди дрехи гардероба
дарих на непознати и последната си роба.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.