линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
11 апр. 2014 г., 08:26  

Вместо коментар 

  Поэзия » Другая
614 0 20


Вместо коментар


в контрастите на жизнения път
в идеите които ни привличат
в копнежите на живата ни плът
историите ни съдбата си обичат

извън пределите на вечността
загрижени за чезнещото време
засяваме с дела и думички деня
(от тях) поука които иска да си вземе

***

грешила съм- от обич и от глупост
затъвала съм в своите и в нечиите обещания
изчезвала съм твърде неразумно

от общото и частното изпитвайки страдание
че не по волята на моите капризи
харизват ближните ми своите си ризи
и тъй като препълнен ми е с чужди дрехи гардероба
дарих на непознати и последната си роба.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кац пак тук. Тъй де тези "случайни" ни пращат къде ли не. И пак ми хареса. Спомням си го!
  • Харесва ми тази обреченост, която се разкрива в края.Wsli/Виолета
    Томова/
  • Доче, аз ти Благодаря. Сърдечни поздрави!
  • "извън пределите на вечността
    загрижени за чезнещото време
    засяваме с дела и думички деня
    (от тях) поука които иска да си вземе"

    Поуката...Еднакви сме създадени.
    И с грешките расте и мъдростта.
    А прошката-последно бяло камъче
    да ни държи далеч от пропастта.

    Благодаря за вдъхновението, Вълшебнице!
  • Краси, пожелавам на всеки да се случи, както на мен ми се е случвало многократно, да среща Човеци, както срещах и срещам аз тук и не само тук, готови да му подарят "едната си риза". И така с времето започнах да нося техните, а моите раздадох на непознатите в нужда. Благодаря ти
    Силвия, като всеки човек и аз греша. Затова публикувам тук- за да разбера правилно ли оформям съдържанието на разсъжденията си. Благодаря ти
    Ласка, от заниманията с моите музиканти ще да е тази фраза, нали все из древните обичаи и вярвания битуваме. Благодаря ти
    На всички Ви- Благодаря
    Вили Минчева, голям комплимент си ми направила. Трогната съм. Старая се да се уча от всички тук. Благодаря ти
    Ирен, съща като теб и аз понякога мълча и не коментирам. Знам, че това е естествено и се радвам, че днес реши да споделиш впечатленията си. Благодаря ти
  • Ако имаш две ризи, е ясно... Но когато имаш само една и я дариш... оставаш по душа и се надяваш "Предай нататък" да проработи.
    Разликата е че мнозина дават от излишъка си, а единици - всичко което имат.
  • Истини, изречени в прекрасен стих!Поздравления, Лина!
  • Приеми моите аплодисменти! Днес съм стихоплетно настроение и коментирам наляво надясно, почесвайки езика си, но има стихове, където е по -удачно до се помълчи...
  • Поздрави и от мен, Ласка, Вили Минчева. Благодаря Ви!
  • Хубаво пишеш,Лина!Поздрави!
  • "извън пределите на вечността
    ... засяваме с дела и думички деня"

    Те остават!

    Много хубаво си го казала!
  • Благодаря Ти, Крикор За изключението!
  • "грешни сме, всички сме грешни", беше казал някой. Но само най-грешните никога не го признават. Лина, облекла си в стих мислите си, защото си раздала и "последната си роба". Знаеш, че обикновено не коментирам стихове, не се считам за компетентен за да го правя. Но този път не можах да се въздържа, много силно го почувствах. Браво!
  • Благодаря Ви! Искам да знаете, че посещенията, коментарите и оценките Ви много ме зарадваха. Сърдечни поздрави!
  • Харесах тези размисли, облечени в поетична форма.
  • Грешни сме. Благодаря ти Лина! Радвам се, че все още осъзнаваме
  • Харесва ми!
  • Кети, Благодаря ти за коментара Колкото до грешките... ето ги моите, всичките:
    грешила съм- от обич и от глупост
    затъвала съм в своите и в нечиите обещания
    изчезвала съм твърде неразумно
    от общото и частното изпитвайки страдание
    че не по волята на моите капризи
    харизват ближните ми своите си ризи
    и тъй като препълнен ми е с чужди дрехи гардероба
    дарих на непознати и последната си рОба.

    Сърдечни поздрави!
  • Стихът е чудесен. Единственото, което ме натъжава, че когато осъзнаем грешките си, е вече късно....
  • Септ, в тишината, която оставяме помежду си вдъхновението се усмихва, плаче, твори и раздава сътвореното... Този текст е коментар към последната публикация на В- Виктор и това е единствената причина да е озаглавен така. Благодаря Ти
    Анастасия, поуката и истината са две различни неща за мен. Сърдечни поздрави, много се радвам, че се отби на страничката ми.
Предложения
: ??:??