Пречупени дървета с мъртва плът,
треви изпити от студа до сиво.
Забивала е зъбите до смърт
довчерашната побесняла зима.
Въздиша заплодената земя.
След само нощ –
природата набъбва,
засукала от първата кърма.
Животът, Боже,
пак животът тръгва!
Короните напъпват с часове.
А боровете рошаво настръхват. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up