25 мар. 2010 г., 08:50
Пречупени дървета с мъртва плът,
треви изпити от студа до сиво.
Забивала е зъбите до смърт
довчерашната побесняла зима.
Въздиша заплодената земя.
След само нощ –
природата набъбва,
засукала от първата кърма.
Животът, Боже,
пак животът тръгва!
Короните напъпват с часове.
А боровете рошаво настръхват. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация