Jan 8, 2009, 2:30 PM

Внук 

  Poetry
635 0 2

                     На Гошко и Чочко

 

Гледам, тичаш ти из двора,

яхнал пръчка вместо кон,

искаш всички да те видят

на твоя буен вихрогон.

 

Сега през локвата минаваш,

спираш от вода и пот облян,

а от тебе гордост лъха

като преплувал океан.

 

На дървото щом качиш се,

ръце протягаш да летиш,

слънце, облаци и птички

искаш ти да уловиш.

 

 

Спомените ти ми връщаш,

отмяна моя в тоз живот.

Внук мой, мъничък, прекрасен,

мой малък ДОН КИХОТ.

© Стойчо Пеев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??