Внук

Peev (Стойчо Пеев)
21 7

8 янв. 2009 г., 14:30

Поэзия

632 0 2

На Гошко и Чочко

Гледам, тичаш ти из двора,

яхнал пръчка вместо кон,

искаш всички да те видят

на твоя буен вихрогон.

Сега през локвата минаваш,

спираш от вода и пот облян,

а от тебе гордост лъха

като преплувал океан.

На дървото щом качиш се,

ръце протягаш да летиш,

слънце, облаци и птички

искаш ти да уловиш.

Спомените ти ми връщаш,

отмяна моя в тоз живот.

Внук мой, мъничък, прекрасен,

мой малък ДОН КИХОТ.