8 янв. 2009 г., 14:30

Внук 

  Поэзия
671 0 2

                     На Гошко и Чочко

 

Гледам, тичаш ти из двора,

яхнал пръчка вместо кон,

искаш всички да те видят

на твоя буен вихрогон.

 

Сега през локвата минаваш,

спираш от вода и пот облян,

а от тебе гордост лъха

като преплувал океан.

 

На дървото щом качиш се,

ръце протягаш да летиш,

слънце, облаци и птички

искаш ти да уловиш.

 

 

Спомените ти ми връщаш,

отмяна моя в тоз живот.

Внук мой, мъничък, прекрасен,

мой малък ДОН КИХОТ.

© Стойчо Пеев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??