Едно… До тебе на дивана.
Пушим цигари, а аз,
пребледняла, се удавям
в тембъра на твоя глас.
Две… И въздухът не стига,
просмуква се през старата врата,
гърди напразно в вдишване повдигам,
предадена от мойте сетива.
Три… Не, не се усмихвай,
разсъдъка си губя от това,
и се превръщам в копнежно искане…
И чакам да спреш да пушиш. Докога ...