Чадъри шарят цветове в очите ти,
ръка ти пуска пясъкът в легло...
и люпиш семки – отлетяли мигове...
Ела, да вземем водно колело!
Комшии зяпат шоколадовите пасти
в сладкарницата ”Хапвай на око”
и с крем омазваш нежните им страсти...
Ела, да врътнем водно колело!
Спасителите мигом вдигат флага -
по-зачервен от хубаво мерло,
но ние влизаме... пилеем вълнопада
в мечтата си за водно колело...
Ще минем чак оттатък шамандурите
и гларус ще ни гали със крило,
и щом със дъх надигнем бурята...
Върти... не спирай, наше колело!
© Михаил Цветански All rights reserved.
на него двамата с безброй мечти...