Jan 26, 2024, 6:14 AM  

Война 

  Poetry » Phylosophy
285 1 0
С непочтителни усмивки криещи се в падащия ден,
войната точи нокти за да ги забие в своята плячка.
С очи на хищник в пълна крачка, лежи под мрачен воал,
и дебне с черна маска, държейки хората си в плен;
— войната е залъгалка за лудите, техен окултен ритуал!...
Над кални реки, кръжи под аленочервени небеса,
тя се носи по вихъра и звънти с хиляди крясъци.
Войната сипе кръв от своя нос и уста, разпалва пламъци,
ослепява със своите блясъци, и се крие в пепелта;
— войната поражда адска суша по човешката земя.
С отрова кърми отрочетата си сладко,
и потрива ръцете си доволна в мръсотия голяма. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??