Непочтителните й усмивки ги крие под падащия ден. Войната точи ноктите си за да ги забие в своята плячка. Лежи под воал мрачен. Има очите на хищник, дебнещи под черна маска, държи куклите си във вечен плен и зависимост. Войната е залъгалка за неразумните.

Над прашни реки, кръжи под кървавочервени небеса. Носи се по вятъра и звучи като хиляди писъци. Войната сипе кръв от своите нос и уста.
Тя изпива живите води, за да предизвика адска суша по човешките земи.

Тя потрива ръце в голямата бъркотия от нечистота. С отрова отрочетата си храни. Войната е димяща лула, която вцепенява човешките същества.
Сивите й завеси разделят бебетата от майчиното мляко. Прави червената коприна да попива вътрешните рани.

Войната лети като бухал в нощта. Тлееща искра гори в очите й. Бичът на войната поразява мирните и оставя белези за вечността. Малките деца лежат замръзнали върху времето като ярки призраци под сивата мъгла.