26.01.2024 г., 6:14 ч.  

Война 

  Поезия » Философска
287 1 0
С непочтителни усмивки криещи се в падащия ден,
войната точи нокти за да ги забие в своята плячка.
С очи на хищник в пълна крачка, лежи под мрачен воал,
и дебне с черна маска, държейки хората си в плен;
— войната е залъгалка за лудите, техен окултен ритуал!...
Над кални реки, кръжи под аленочервени небеса,
тя се носи по вихъра и звънти с хиляди крясъци.
Войната сипе кръв от своя нос и уста, разпалва пламъци,
ослепява със своите блясъци, и се крие в пепелта;
— войната поражда адска суша по човешката земя.
С отрова кърми отрочетата си сладко,
и потрива ръцете си доволна в мръсотия голяма. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Предложения
: ??:??