Война на любовта
Душата ми – компютърна игра
със джойстик в немирните ми длани,
изгражда крепости от радост и тъга,
империя от мислите си брани...
а аз - един войник за красота,
затрупан съм в окопа на страха си -
развяваш знамето на твоята коса,
смехът ти в мен откосен огън ръси...
И раната - вкървила дъх съдба,
ме мъчи със неутолена жажда,
и пленник съм аз вече на мига,
във който ти света ми раждаш...
Как удрят сляпо чудните мечти -
не мога срещу тебе да воювам:
ще се предам - ръцете ти добри
да ме затворят в страстното безумие...
© Михаил Цветански All rights reserved.
великолепен стих, поздравявам те, най-сърдечно..