Feb 13, 2011, 12:49 PM

Войник 

  Poetry
498 0 1

Потъваш в младото сърце, търсейки покой,
наранено силно, но с призвание - герой,
събуждам огън от жарава и пожар ще е в миг,
уязвим ли бях, но днес съм аз войник
и топлите сълзи и буен нрав излял съм тук
и сам по пътя ще вървя с магията на своя дух,
нима война не чакам, ала търся мир,
но призван съм да стигна аз до края,
човек да бъдеш, но изкуство е да си велик,
от рани ще загина, но като войник.

© Аз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е! Като истински войник оправи малко ритъма!
Random works
: ??:??