13 feb 2011, 12:49

Войник 

  Poesía
505 0 1
Потъваш в младото сърце, търсейки покой,
наранено силно, но с призвание - герой,
събуждам огън от жарава и пожар ще е в миг,
уязвим ли бях, но днес съм аз войник
и топлите сълзи и буен нрав излял съм тук
и сам по пътя ще вървя с магията на своя дух,
нима война не чакам, ала търся мир,
но призван съм да стигна аз до края,
човек да бъдеш, но изкуство е да си велик,
от рани ще загина, но като войник.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??