В окото на бурята е празно и толкова пусто,
а мъглата се стели на лепкави, сиви валма,
хипнотична спирала от водни порои засмуква
тъй познатия свят, да те вземе от тук е дошла.
Неразбрана е бурята, иска другар да си има
и излива душата си в едри дъждовни сълзи,
раздира гърдите й болка, непозната по име,
катинар за вселенските порти в ръцете държи.
Ослепяло око от надежда за обич се взира
и прорязват светкавици с остри кинжали нощта,
небесата извличат кресчендо от счупена лира.
В този миг осъзнаваш, че сам си и дишаш едва. ...