ninasar (Nina Sarieva)
253 2007
12.06.2022 г., 10:10 ч.  

В окото на бурята 

  Поезия » Пейзажна, Друга
711 0 4

В окото на бурята е празно и толкова пусто,

а мъглата се стели на лепкави, сиви валма,

хипнотична спирала от водни порои засмуква

тъй познатия свят, да те вземе от тук е дошла.

 

Неразбрана е бурята, иска другар да си има

и излива душата си в едри дъждовни сълзи,

раздира гърдите й болка, непозната по име,

катинар за вселенските порти в ръцете държи.

 

Ослепяло око от надежда за обич се взира

и прорязват светкавици с остри кинжали нощта,

небесата извличат кресчендо от счупена лира.

В този миг осъзнаваш, че сам си и дишаш едва.

 

Няма път, ни пътека, само бурята мощна и ти.

За малко любов ще направи с живота размяна,

за любим се оглежда, самотата й страшно тежи,

тя се храни със страх и милост в окото й няма.

 

В изнемога крещи, но недей се предава, човеко,

измоли малко време, нейният гняв е обречен.

Да излезеш от бурята жив, е задача нелека,

но щом го направиш, то значи си стигнал далече!

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??