Apr 17, 2022, 10:54 AM

Восъчни сълзи 

  Poetry » Love
436 0 0
Не я огрявай със своя лик разтапящ,
царството на моя неспокоен сън,
не я тормози с поглед изгарящ,
притихналата яснота навън.
Остани при мен, за да поговорим
трудно е постоянно да мълча,
как сърцата пред света да отворим
и стегнатия пашкул да разсеча.
Тя ми липсва, а не мога да видя
в просъница нейното лице
ах, колко години дълбоко крих я
в пещерата на своето сърце. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??