Mar 28, 2017, 9:00 AM
Вот за себе си
Спомените са кама.
Топлината им прорязва хладно.
Завръщаш се. И носиш пролетта.
А аз за теб съм още жадна.
Очакването има край.
Надежда съм и винаги цъфтя.
И знаят раните, че идва май,
щом по крилата вече не кървя.
Бях сигурна, че си живот.
И влюбваш със едно докосване.
Болиш. Лекуваш. Даваш вот
за себе си. Без думи. Обич е.
Топлината им прорязва хладно.
Завръщаш се. И носиш пролетта.
А аз за теб съм още жадна.
Очакването има край.
Надежда съм и винаги цъфтя.
И знаят раните, че идва май,
щом по крилата вече не кървя.
Бях сигурна, че си живот.
И влюбваш със едно докосване.
Болиш. Лекуваш. Даваш вот
за себе си. Без думи. Обич е.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
