28 мар. 2017 г., 09:00
Вот за себе си
Спомените са кама.
Топлината им прорязва хладно.
Завръщаш се. И носиш пролетта.
А аз за теб съм още жадна.
Очакването има край.
Надежда съм и винаги цъфтя.
И знаят раните, че идва май,
щом по крилата вече не кървя.
Бях сигурна, че си живот.
И влюбваш със едно докосване.
Болиш. Лекуваш. Даваш вот
за себе си. Без думи. Обич е.
Топлината им прорязва хладно.
Завръщаш се. И носиш пролетта.
А аз за теб съм още жадна.
Очакването има край.
Надежда съм и винаги цъфтя.
И знаят раните, че идва май,
щом по крилата вече не кървя.
Бях сигурна, че си живот.
И влюбваш със едно докосване.
Болиш. Лекуваш. Даваш вот
за себе си. Без думи. Обич е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Надежда Тошкова Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
