670301 (Павлина Гатева)
1387 361
May 23, 2010, 7:54 PM

Врабчето 

  Poetry » Love
577 0 6

Кръсти си я "Врабчето".

Малките ù ръце
предизвикаха трепет,
с който сто светове

като лък го опънаха.
И му секна гласът.
Да не би да разсъни
розовата мечта,

дето до него спеше
в онзи стар автобус -
мъничка, като Буда,
инкрустирана с вкус

на стъклото отдясно,
върху морски пейзаж.
Тя до него бе кацнала,
ей тъй на, без багаж

и представи си - леко
ù целува ръка.
С тези мънички пръсти!
И си я пожела.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??