23 may 2010, 19:54

Врабчето 

  Poesía » De amor
579 0 6

Кръсти си я "Врабчето".

Малките ù ръце
предизвикаха трепет,
с който сто светове

като лък го опънаха.
И му секна гласът.
Да не би да разсъни
розовата мечта,

дето до него спеше
в онзи стар автобус -
мъничка, като Буда,
инкрустирана с вкус

на стъклото отдясно,
върху морски пейзаж.
Тя до него бе кацнала,
ей тъй на, без багаж

и представи си - леко
ù целува ръка.
С тези мънички пръсти!
И си я пожела.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??