ВРАБЧЕТО НА БОГА

... четири врабчета с черни човки чоплят си зрънца из пепелта,

тъй и аз човъркам философски всички светли смисли на света –

с чашка чаец – билкова запарка, радвам се на всеки слънчев лъч,

на децата, литнали през парка, вдигнали прекрасната си глъч,

на случаен звън по телефона – даже да не търсят точно мен,

ако "Левски" бие в Барселона с три на нула "Барса" някой ден,

на девойка, вейнала край мене вятърче със дъх на "Givenchy",

дето броди и нощѐ, и денем! – с три слушалки в двете си уши,

и – нали и аз съм светъл птичък, утрото посрещам с "Чик-чирик" –

Господи, тъй щедър и добричък, Теб сполай за всеки светъл миг!