valia1771 (Ивон)
371 11611
Oct 26, 2011, 10:05 PM

Врабчови надежди 

  Poetry » Other
830 0 22

Есента, тази циганка стара,

бавно крачи с ръждива торба,

диви кестени пак е събрала,

че я мъчи артрит през нощта.

 

Нещо с вятъра тайно си шепнат,

тя му гледа на жълти листа,

малки боси врабчета ги дебнат,

слух наострили до небеса.

 

Може би есента ще остане,

пролетта ще превари снега,

нека има за нас кроасани,

хляб от бяло брашно и мая.

 

Котка черна сеанса прекъсна,

вятърът без пари изфуча,

от брезата тих стон се откъсна

и в поклон бял наведе глава.

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??