Есента, тази циганка стара,
бавно крачи с ръждива торба,
диви кестени пак е събрала,
че я мъчи артрит през нощта.
Нещо с вятъра тайно си шепнат,
тя му гледа на жълти листа,
малки боси врабчета ги дебнат,
слух наострили до небеса.
Може би есента ще остане,
пролетта ще превари снега,
нека има за нас кроасани,
хляб от бяло брашно и мая. ...