Мечтаела за розово начало,
жена една се стапяше до залез...
Приличаше на скършено махало,
засмукан от невинно слънце палец.
В окото на старица се завихри.
В ръцете на любимия танцува.
В потоците на облаци затихна,
заплака и с въпроси се сбогува.
Тя искаше да бъде малка вишна,
сърцето да разцъфне във вселени
и болката да стане най-излишна,
да храни с плод жадуващи и бедни. ...