limeruna (Йоана)
565 3355
Aug 11, 2020, 10:25 PM

Вратите между дните тихо шепнат 

  Poetry » Love, Phylosophy, Other
454 2 6

 

Вратите между дните тихо шепнат 

 

Мечтаела за розово начало,

жена една се стапяше до залез...

Приличаше на скършено махало,

засмукан от невинно слънце палец. 

 

В окото на старица се завихри.

В ръцете на любимия танцува.

В потоците на облаци затихна,

заплака и с въпроси се сбогува. 

 

Тя искаше да бъде малка вишна,

сърцето да разцъфне във вселени

и болката да стане най-излишна,

да храни с плод жадуващи и бедни. 

 

Усмихва се, на нищото врачува,

препуска до звездите и обратно.

Поиска да те вижда, да те чува,

бленуваше - за теб, да е приятна. 

 

А дните бяха тънки като струни,

пристъпваше по тях страхът ѝ леден.

Сълзи с лица целуваха се лунни,

брояха дните свои - точно седем. 

 

Поглеждат се - и заедно политат.

От нужда да се вземат тихо плачат.

Началото и краят се заплитат,

за миг прегръщат нота-пеленаче. 

 

Началото е той, а тя е краят,

втъкали в шепа слънчеви извивки.

Мелодия на вятър ги поваля,

рисува мек дъждец и се усмихва. 

© Йоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Niki_art (Николай Василев)! И аз обичам да те чета! Хубава вечер и много вдъхновение!
  • Чудесен стих Йоана!.
    Обичам да те чета!
  • Много се радвам, че ви хареса. Дали времето ще го запази, е друг въпрос
    vega666 (Младен Мисана), ако наистина виждаш нещо ново при мен, това е голям комплимент, тъй като пишеш много хубаво, а обикновено пишещият човек, особено хубаво пишещият, е по-критичен към четеното от него и умее по-добре да го възприема, поне такова е моето впечатление.
    Ranrozar (Стойчо Станев), винаги се радвам на присъствието ти тук, автор, в чиито работи винаги има много топлина и красота.
    За мен е достатъчен критерий вашето одобрение. Никога не съм търсила одобрение от много хора, а от хора, които имат особено специално отношение към литературата и я обичат, както и споделяне на интересни размисли. Да имате много вдъхновение и хубав ден!
  • Чета отново и отново това стихотворение, продиктувано ти от високите поетични небеса, Йоана. Чувството, което изпитвам е неописуемо. Оставям си за непреходен спомен в паметта, както заглавието, така и този куплет-шедьовър:

    "Поглеждат се - и заедно политат.
    От нужда да се вземат тихо плачат.
    Началото и краят се заплитат,
    за миг прегръщат нота-пеленаче."

    Това ще остане в съкровищницата на световната поезия. Обзалагам се!
  • Харесва ми!
  • Каква поезия само. Феноменална!
    В поезията съм от половин век, но само от теб мога да се уча на поезия.
    Благодаря ти, Йоана!
Random works
: ??:??