Нощ, августовска,
обсипана със зведи.
Аз, монитор, слушалки
и Висоцки звучи.
"Ну вот изчезла дрожд в рука...
для остановки нет причин...
и в мире НЕТ таких вершин,
что ВЗЯТ НЕЛЗЯ"
И както и да протече денят,
каквото и да ни шепне водата,
вятърът
или съдбата.
Нека не забравяме:
Времето сме ние, а то е в нас, защото:
Има ни, тук и сега!
Няма върхове, които да не пожелаем да покорим,
и няма дълбини, които да ни се опрат.
И може би е сряда, или някой друг ден,
но ние сме същите -
любопитни,
обичащи, търсещи.
И вярваме
в себе си,
върховете, водата, цветята
и слънцето.
А зведите са само декор,
на ВИСОЦКИ.
от днес, т.е - от тази нощна музика - 15.08.08
© Катя Пачова All rights reserved.