Нощ, августовска,

                             обсипана със зведи.

Аз, монитор, слушалки

                                     и Висоцки звучи.

"Ну вот изчезла дрожд в рука...

                                для остановки нет причин...

                                        и в мире НЕТ таких вершин,

                                                  что ВЗЯТ НЕЛЗЯ" 

И както и да протече денят,

           каквото  и да ни шепне водата,

                     вятърът

                                 или съдбата.

Нека не забравяме:

                             Времето сме ние, а то е в нас, защото:

                                                                                 Има ни, тук и сега!

  Няма върхове, които да не  пожелаем да покорим,

                                                    и няма дълбини, които да ни се опрат.

И може  би е сряда, или някой друг ден,

но ние сме същите -

                                    любопитни,

                                                              обичащи, търсещи.

И вярваме

                     в себе си,

                                    върховете,  водата, цветята

                                                                                   и      слънцето.

А зведите са само декор,

                                    на ВИСОЦКИ.

от днес, т.е - от тази нощна музика - 15.08.08